Проверка на документи и задържане може само в точно определени случаи
Кога служител на реда може да иска документи за идентичност и да задържа - да вземем за пример за непокорство?
К.З., София
-----------------
В устройствения закон на вътрешното министерство има тъкмо избрани случаи, в които полицейските органи могат да задържат едно лице. Първото измежду тях е, в случай че за обещано лице има данни, че е направило закононарушение. Данни по смисъла на закона могат да бъдат - изтъкване от очевидци, от очевидци, от жертва. Такива има налице и в случай че има примерно непокорство за инспекция и гонене. Може да е информация, подадена от други служители на реда, или пък такава, подадена от прокуратурата за формирано против лицето дело и така нататък
Не може обаче служител на реда да реши, че единствено тъй като не му харесва държанието на даден човек, да счита, че той е направил закононарушение и да го задържи. Втората догадка, при която се дава право за арест, е когато обещано лице " след съответно предизвестие умишлено пречи на полицейски орган да извърши задължението си по работа ". Тук значимото е да има предизвестие, както и служителят на реда да е сигурен, че след това ще може да потвърди, че съответното лице умишлено му е пречело да си извърши задължението. Полицията има право да задържи и човек, който " демонстрира тежки психологични отклонения и с държанието си нарушава публичния ред или излага живота си или живота на други лица на очевидна заплаха ".
Правото за полицейски арест е обещано и когато е невероятно да се откри самоличността на едно лице. Другите случаи са свързани, в случай че лицето е оповестено за търсене. Посочено е, че арест може да има " в други случаи, избрани със закон ". Такъв образец е така наречен закон за спортното безчинство. Вън от всички тези случаи обаче полицията няма право да задържи който и да е.
Освен това би трябвало да се знае, че всяко арестувано от полицията лице има право да апелира пред съда законността на задържането. В този случай съдът се произнася по жалбата неотложно. Необходимо е да се означи и че от момента на задържането си лицето има право на бранител. Понякога това се пояснява доста превратно, а законът е експлицитен в това отношение. Задържаното лице има право освен на бранител. Законът споделя, че полицията е длъжна неотложно да уведоми лице, посочено от арестувания. Срокът на задържането може да е най-вече 24 часа, като, в случай че лицето се води примерно в арест, полицейският орган би трябвало да издаде наложително писмена заповед.
Законът е експлицитен и в още една посока - " полицейските органи са длъжни неотложно да освободят лицето, в случай че основанието за задържането е отпаднало ".
Що се отнася до инспекциите на документите за идентичност, то и тук има относително строги правила. Сравнително, тъй като в тях има една разтеглива наредба, която дава опция на служителите на реда да ревизират в общи линии постоянно и всички. Става дума за чл.70, ал.1, в който се дефинира по кое време полицейските органи могат да правят инспекции за определяне самоличността на разположение. Така документи могат да се желаят единствено от лице, за което има данни, че е направило закононарушение или друго нарушаване на публичния ред, когато това е належащо за откриване или следствие на закононарушения, на надзорен пункт, по искане на различен държавен орган за оказване на подпомагане.
Установяването на самоличността се прави посредством показване на документ за идентичност на лицето, сведения на жители с открита идентичност, които познават лицето, или по различен метод, кадърен за събиране на достоверни данни, разпорежда законът.
К.З., София
-----------------
В устройствения закон на вътрешното министерство има тъкмо избрани случаи, в които полицейските органи могат да задържат едно лице. Първото измежду тях е, в случай че за обещано лице има данни, че е направило закононарушение. Данни по смисъла на закона могат да бъдат - изтъкване от очевидци, от очевидци, от жертва. Такива има налице и в случай че има примерно непокорство за инспекция и гонене. Може да е информация, подадена от други служители на реда, или пък такава, подадена от прокуратурата за формирано против лицето дело и така нататък
Не може обаче служител на реда да реши, че единствено тъй като не му харесва държанието на даден човек, да счита, че той е направил закононарушение и да го задържи. Втората догадка, при която се дава право за арест, е когато обещано лице " след съответно предизвестие умишлено пречи на полицейски орган да извърши задължението си по работа ". Тук значимото е да има предизвестие, както и служителят на реда да е сигурен, че след това ще може да потвърди, че съответното лице умишлено му е пречело да си извърши задължението. Полицията има право да задържи и човек, който " демонстрира тежки психологични отклонения и с държанието си нарушава публичния ред или излага живота си или живота на други лица на очевидна заплаха ".
Правото за полицейски арест е обещано и когато е невероятно да се откри самоличността на едно лице. Другите случаи са свързани, в случай че лицето е оповестено за търсене. Посочено е, че арест може да има " в други случаи, избрани със закон ". Такъв образец е така наречен закон за спортното безчинство. Вън от всички тези случаи обаче полицията няма право да задържи който и да е.
Освен това би трябвало да се знае, че всяко арестувано от полицията лице има право да апелира пред съда законността на задържането. В този случай съдът се произнася по жалбата неотложно. Необходимо е да се означи и че от момента на задържането си лицето има право на бранител. Понякога това се пояснява доста превратно, а законът е експлицитен в това отношение. Задържаното лице има право освен на бранител. Законът споделя, че полицията е длъжна неотложно да уведоми лице, посочено от арестувания. Срокът на задържането може да е най-вече 24 часа, като, в случай че лицето се води примерно в арест, полицейският орган би трябвало да издаде наложително писмена заповед.
Законът е експлицитен и в още една посока - " полицейските органи са длъжни неотложно да освободят лицето, в случай че основанието за задържането е отпаднало ".
Що се отнася до инспекциите на документите за идентичност, то и тук има относително строги правила. Сравнително, тъй като в тях има една разтеглива наредба, която дава опция на служителите на реда да ревизират в общи линии постоянно и всички. Става дума за чл.70, ал.1, в който се дефинира по кое време полицейските органи могат да правят инспекции за определяне самоличността на разположение. Така документи могат да се желаят единствено от лице, за което има данни, че е направило закононарушение или друго нарушаване на публичния ред, когато това е належащо за откриване или следствие на закононарушения, на надзорен пункт, по искане на различен държавен орган за оказване на подпомагане.
Установяването на самоличността се прави посредством показване на документ за идентичност на лицето, сведения на жители с открита идентичност, които познават лицето, или по различен метод, кадърен за събиране на достоверни данни, разпорежда законът.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ